Футболен клуб Спартак (Плевен) е основан на 10 септември 1919 година. Играе домакинските си мачове на стадион „Плевен“, познат още в миналото като „Слави Алексиев“ с лицензиран капацитет малко над 3000 зрители (иначе разполагащ с около 35 000 места). Основните цветове на екипите на представителния тим са изцяло в синьо, при гостувания се използва и изцяло бял екип (със сини вертикални кантове). Клубът има 35 сезона в „А“ група (11 място във вечната ранглиста), както и 28 сезона в „Б“ група.
Началото преди повече от 100 години
Началото на футбола в Плевен датира точно от 10 септември 1919 година. Тогава по идея на студента Драгомир Несторов заедно със свои приятели учредява първия футболен клуб в града, който наричат Скобелев. Името е не случайно избрано, клубът е именуван на Белия генерал, герой от Руско-турската освободителна война.
Съратници на Несторов в тези първи стъпки на футболния живот в града са още Владимир Недков, Васил Замфиров, Драгомир Донков, Кирил Крумов, Лазар Хайдудов, Илия Топуров, Цветан Топуров и др.
Освен учредителите, на тази първа сбирка, присъстват над 150 младежи, които веднага стават членове на дружеството, а за председател е избран именно идейникът Драгомир Несторов. Още няколко души получават официални длъжности на първото събрание – това са Владимир Недков (секретар) и членове Васил Замфиров и Лазар Хайдудов.
Тъй като софийският Славия е основан няколко години по-рано, от току що създадения Скобелев молят славистите да получат образец на устава, правилник за футболната игра, значката и емблемата на клуба, която служи за основа на тази на Скобелев.
Малко след това водени от сериозен ентусиазъм се събират и средства за първия спортен екип, който е закупен от Габрово. Той е представлява синьо-бели раирани фланелки, бели гащета и чорапи в бяло, зелено и червено.
На следващата 1920 година клубът вече стъпва на краката си, тъй като има избрано официално постоянно ръководство, утвърдени са уставът и значката, както и ръководните документи. През лятото на същата 1920 година е изигран първия мач – Скобелев побеждава Сила (Червен бряг) с 3:1 като гост.
Поява на Белите орли
Малко повече от десетилетие след основаването на клуб „Скобелев“ в Плевен се появява още един футболен клуб. На 19 август 1931 година в Скобелевия парк е основан клуб Белите орлета, който на следващата година вече се казва Белите орли. Бързо изминават първите десетина години от живота на новия футболен клуб, който се развива повече от добре. Така се стига до 1941 година, когато местната политическа власт дава разрешение на клуба да изгради свое игрище. Именно на това място по-късно е построен стадион „Спартак“, който по-късно носи името стадион „Белите орли“ (за стадионите в Плевен – виж категория Стадион).
С настъпването на комунистическия строй в България обаче нещата и във футбола рязко се променят. През 1946 година на местно партийно ниво е взето решение клуб Белите орли да бъде преименуван на Републиканец и да премине под шапката на МВР. Това име обаче не се харесва на основателите му, които на 28 декември 1947 година свикват Общо събрание, на което преименуват клуба на Спартак.
Обединението
На 13 март 1949 година Спартак е обединен с Локомотив (1941 г. – бивш ЖСК-Ботев) и Генерал Винаров (11 януари 1948 г. – след обединение на Генерал Скобелев и Левски) под името Септември.
На следващата 1950 година обаче по образец на съветската структура и в България се образуват и стават популярни т.нар. Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. Така Септември е разделен на пет Доброволни спортни организации – Спартак, Торпедо, Динамо, Строител и Червено знаме. Между тях се изиграва квалификационен турнир за едно място в „А“ група, което е спечелено от Торпедо.
Сериозни успехи през 50-те години
Независимо че Спартак губи въпросната квалификация за участие в „А“ група сред останалите плевенски кандидати, все пак печели промоция за сезон 1952. Любопитното е, че тогава от елита изпада Торпедо (Плевен), а реално в групата на майсторите влиза другия плевенски тип – този на Спартак. Отборът още в дебютния си сезон (1952) завършва на 4 място в „А“ група – непосредствено след шампиона ЦСКА (тогава ЦДНВ), Спартак София и Локомотив София. Спартак Плевен дори оставя зад себе си в класирането Левски София, когото побеждава у дома с 1:0 през сезона и като гост също с 1:0.
Футболният Спартак се утвърждава като сериозен отбор в елита и постепенно (в продължение на няколко години) в него се вливат всички останали отбори и подразделения в Плевен.
През 1957 година е един от най-сериозните успехи на Спартак (Плевен) – финал за Купата на Съветската армия, който тогава е официалният турнир за националната купа. Отборът отстранява последователно Спартак София с 1:0, Ботев Пловдив с 1:0 след продължения, Спартак Варна като гост с 1:0 и с 6:1 Волов (Шумен) на полуфиналите. На финала плевенчани водени от треньора Константин Господинов се изправят срещу Левски и губят с 1:2 на 7 ноември 1957 година.
Съставът на Спартак Плевен от финала за Купата срещу Левски:
Никола Пърчанов, Недялко Боев, Пъшо Димитров, Стефан Цоловски, Борис Георгиев, Матей Върбанов, Стоян Здравков, Светослав Игнатов, Искър Петров, Николай Анков, Димитър Борисов
В състава на Левски личат имената на Стефан Абаджиев, Димитър Йорданов-Кукуша, Христо Илиев-Патрата, Александър Костов и други.
На следващата 1958 година Спартак (Плевен) записва и най-големия успех в историята си до този момент в първенството. Отборът финишира на трето място, като печели бронзовите медали. Спартак (Плевен) завършва в крайното класиране непосредствено след грандовете ЦСКА и Левски.
След 9 поредни сезона в „А“ група плевенчани изпадат през Сезон 1959/60, завършвайки на последното 12-о място само с 14 точки. Те са постигнати от само 3 победи, 8 равенства и 11 загуби при голова разлика 14:32. На цели пет точки напред на спасителното 11-то място финишира новакът тогава Спартак (София).
Сезон в „Б“ група и бързо завръщане в елита
През следващия футболен сезон 1960/61 Спартак (Плевен) категорично доминира в „Б“ група и завършва на първо място с равни точки с втория Локомотив (Пловдив), като и двата тима влизат в „А“ група, от която изпадат столичните Спартак София и Септември София.
Така само след един сезон във втора дивизия, плевенчани отново са в групата на майсторите и през сезон 1961/1962 завършват на 8 място от 14 отбора.
През сезон 1964/1965 за първи път в историята на турнира Интертото български клуб участва в надпреварата. Това е именно Спартак от Плевен, който е в една предварителна група с отборите на Карл-Маркс-Щад (Източна Германия), Татран Прешов (Чехословакия) и Одра Ополе (Полша). В шестте си мача Спартак записва 3 равенства в Плевен и 3 загуби на чужд терен. Резултатите са следните – срещу източногерманския Карл Маркс Щад (0:0 и 2:6), чехословашкия Татран (Прешов) (2:2 и 1:6) и полския Одра (Ополе) (1:1 и 0:1).
Сезон по-късно, през 1965/1966 Спартак (Плевен) изпада в „Б“ група, след като остава на последно място и заедно със Спартак (Варна) потеглят към втория ешелон. Само един сезон обаче плевенчани изкарват във втора дивизия и от есента на 1967 година отново са в елита, като през сезон 1967/1968 запазват мястото си в „А“ група, завършвайки точно над чертата с изпадащите два отбора. Спартак събира 25 точки, а към „Б“ група потеглят Сливен (24 точки) и Марица (Пловдив) със 17 точки.
В следващите няколко сезона отборът се утвърждава в елита, но почти всеки шампионат е в долната половина на класирането, като в някои случаи завършва в подреждането точно над изпадащите тимове. Неизбежното обаче се случва и през сезон 1975/1976 след няколко спасявания преди това, Спартак остава на последно място далеч от спасителния бряг и изпада в „Б“ група. Този път престоят в долната дивизия е в продължение на две години – 1976/77 и 1977/78. Тимът се завръща при най-добрите, след като печели Северната „Б“ група безапелационно, оставяйки втория Бдин (Видин) на 5 точки, а третия Етър Велико Търново на 9. През сезона в „Б“ група Спартак (Плевен) записва 19 победи от 19 мача като домакин!
Традиционно силен противник през 80-те години
Началото на 80-те години Спартак (Плевен) се превръща в сериозен фактор в българския футбол. От школата на клуба излизат популярни имена като Стефко Величков, Румянчо Горанов, Тодор Барзов и Пламен Николов (Футболист № 1 на България през 1984 г.), които оставят ярка следа в българското първенство.
През 1980 година в отбора е привлечен Пламен Гетов, който се превръща в живата легенда на плевенския футбол. Още в дебютния си сезон Пламен Гетов бележи 11 гола, а Спартак се класира на 5 място! През сезона мачовете на Спартак Плевен са посетени от общо от 345 000 зрители, като по този показател клубът се нарежда на четвърто място веднага след ЦСКА (общо 520 000 зрители на мачовете през шампионата), Левски (500 000) и Тракия Пловдив (460 000).
Второ участие за Купа Интертото
През лятото на 1981 г. отборът за втори път в своята история участва в Интертото, като постига две победи и четири загуби срещу Вердер (Бремен) (2:3 и 0:1), шведския Малмьо (2:0 и 1:3) и швейцарския ФК Цюрих (4:1 и 0:3). В този период от школата на клуба изгрява талантът и на Лъчезар Танев.
Съставът на Спартак (Плевен) през сезона: Александър Бенчев Александров (роден 1951 година); Цветан Асенов Кръстев (1953); Мирчо Тодоров Уруков; Цветан Василев Каменов (1948); Васил Димитров Минков (1948); Венчо Стоянов Съботинов (1953); Красимир Методиев Якимов; Красимир Димитров Лазаров (1956); Николай Георгиев Димитров; Румен Цветанов Христов (1956); Цветан Върбанов Цветков (1958); Пламен Цветанов Гетов (1959); Димитър Тодоров Колев (1957); Назъм Мехмедов Асанов (1956); Йордан Христов Христов (1953); Станимир Николов Първанов (1958); Благой Григоров Кръстанов (1950); Венелин Николов Иванов (1960); Ангел Маринов Димитров; Красимир Маринов Андреев; Тони Георгиев Джеферски (1954); Иван Йорданов Кочев; Валери Петров Костиков
Следващият шампионат 1982/1983 отново е силен за Спартак и отново 5 място.
Злополучното изваждане на отбора заради опит за уреден мач
Въпреки петото място през сезон 1982/1983, след края на първенството властите в българския футбол решават да извадят Спартак (Плевен) от елитната група заради опит за уреждане на резултата от среща с Черно море (Варна).
Според публикации в пресата години по-късно историята се разплита, след като е намерен дневник на катастрофиралия тогавашен треньор на Спартак (Плевен) Иван Иванов-Гунчо. Наставникът катастрофира и умира на печално известното място Витиня, където години по-рано загиват трагично Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. В автомобила на треньора на Спартак Плевен е открит тефтер с описание на действаща черна каса в клуба. Според този дневник имало направени плащания към играчи на Черно море. Става ясно, че клубният шеф Димитър Паргов урежда с подкуп мача от 25-ия кръг във Варна, игран на 21 май 1983 г., който завършва с победа на плевенчани с 2:0.
След разследването половин дузина “моряци” са арестувани. Бившият вратар на ЦСКА Борис Манолков и съотборникът му – защитникът Иван Иванов, са изключени от “физкултурното движение” и дълго време са следствени, завинаги са отнети състезателните права на Иван Дончев и Георги Кондов, за две години са наказани Светозар Светозаров и Рафи Рафиев. Треньорът на варненци Спас Киров подава оставка и повече не се занимава с футбол. Шефът на Спартак Паргов пък е уволнен заради “действия, несъвместими със социалистическия морал”.
Така през есента на 1983 година плевенчани отново са в „Б“ група, но само за един сезон – 1983/1984. Те печелят Северната „Б“ група с 49 точки, с една повече от втория Дунав Русе и веднага се завръщат в елита през пролетта на 1984 година. През сезон 1984/1985 Пламен Гетов става голмайстор на „А“ група с внушителните 26 гола, вкарвайки повече от половината попадения за тима (общо 47 през сезона). Гетов оставя зад себе си съотборниците от Ботев Пловдив Атанас Пашев (17 гола) и Антим Пехливанов (16 гола).
В средата и края на 80-те години в Плевен акостират част от най-добрите български треньори, които преди и след това се превръщат в легендарни имена в професията. Начело на тима са Георги Василев-Гочето, Иван Вуцов, Динко Дерменджиев и други.
Финал за Купата на Съветската армия
През сезон 1986/1987 Спартак Плевен се класира на финал за Купата на Съветската армия. Отборът отстранява на полуфиналите Черноморец (Бургас) с 3:1 след продължения, а на финала губи от Левски (тогава Витоша) с 2:3 в драматично голово шоу.
Отборът остава в елита до 1988 година. В края на сезон 1987/1988 Спартак завършва последен с 21 точки, колкото има и Черноморец Бургас, като и двата тима изпадат в долната дивизия.
Под ръководството на треньора Динко Дерменджиев идва изпадането в „Б“ група през сезон 1987/88.
Трудни години в началото на демокрацията
След изпадането в „Б“ група през 1988 година Спартак Плевен няколко години не успява да се върне в елита. Демократичните промени се оказват с негативен оттенък и върху футболния клуб, който прекарва във втора дивизия цели 8 поредни години. Спартак печели промоция и се завръща при най-добрите едва през пролетта на 1996 година, когато завършва на 3 място в „Б“ група – след Марица Пловдив и Миньор Перник. Така през есента на 1996 година Спартак е в елита, като през сезон 1996/1997 успява да запази мястото си, завършвайки на 12 място от 16 отбора – 39 точки от 12 победи, 3 равенства и 15 загуби при голова разлика 35:46. От групата изпадат Марица, Монтана и Раковски Русе.
През следващия сезон 1997/1998 обаче Спартак изпада, след като финишира на предпоследното 15 място, доста далеч от спасителната зона и така отново се озовава в „Б“ група.
Новият век и завръщане в „А“ група
През 2000 година за треньор е назначен Велислав Вуцов и през сезон 2000/2001 Спартак категорично печели „Б“ група с 81 точки, на цели 13 пред преследвача Марек Дупница. Плевенчани отново са част от групата на майсторите, като през сезона във втора дивизия завършват с 26 победи, 3 равенства и 3 загуби. Отборът вкарва 92 гола, като от тях 45 вкарва нападателят Тодор Колев!
Сезон 2001/2002 е последният, в който Спартак (Плевен) е част от „А“ група. В ролята си на завърнал се новак в елита отборът не успява да се задържи, като изпада със своето 12 място и 33 точки. Тимът е само на 2 точки от спасилите се в края на сезона Черноморец (Бургас) и Черно море (Варна).
Криза и фалити
Следващите години се превръщат в ходене по мъките за плевенския Спартак, който години наред държи високо ниво и е име в българския футбол. Спартак е един от 9-те отбора, които никога не са изпадали до аматьорските групи, но това се случва през 2009 година. На 10 март 2009 година Спартак е изваден от Западната „Б“ група заради липса на поне 11 регистрирани професионални футболисти. Така тимът е пратен в Северозападната „В“ група. През лятото на 2009 година обаче отборът съвсем изчезва, тъй като не подава заявка за участие и в Северозападната „В“ група.
През 2010 година клубът е възстановен и започва участие от А окръжна група или по-точно от ОФГ Плевен.
В края на 2011 година в Плевен отново „замирисва“ на голям футбол, след като отборът стига до осминафиналите в турнира за Купата на България и жребият го изправя срещу ЦСКА. На стадион „Плевен“ присъстват над 15 000 зрители, зажаднели отново за сериозни сблъсъци. Гостите от София печелят с 3:0, но Спартак поставя рекорд за най-посетен мач през годината.
Завръщане при професионалистите
На 20 май 2012 се играе двубой, определящ първенеца в Северозападната „В“ група между Спартак и Локомотив (Мездра). Плевенчани отново поставят рекорд за най-посетен мач, този път за сезона във В група – 7000.
Срещата е три кръга преди края, като преди този мач Локомотив (Мездра) е лидер със 72 точки, Спартак е на второ място със 71. Ясно е, че победителят от този сблъсък ще бъде новият член на „Б“ група.
Мачът е изпълнен с ексцесии по трибуните, а при резултат 2:0 за Спартак, гостите от Мездра опитват да прекратят мача, като започват да си вкарват автоголове. Съдиите също стават обект на нападение от страна на гостите от Мездра, но в крайна сметка домакините печелят с 5:0 и така изпреварват противника на първото място. В оставащите два кръга Спартак (Плевен) просто подпечатва завръщането си в професионалния футбол. Голмайстор за сезона става Кунчо Кунчев с 16 попадения във В група.
Стартът на сезон 2012/2013 в „Б“ група е обещаващ. Президентът на Спартак (Плевен) Иван Динов обявява сериозни намерения и до полусезона ситуацията наистина е повече от добра. Спартак е на едно от първите места във втора дивизия и е в борбата за завръщане в елита. През пролетта обаче нещата рязко се влошават и Спартак (Плевен) е обявен в несъстоятелност.
Пореден нов клуб
През лятото на 2013 година отборът се отказва от участие в „Б“ група за новия сезон 2013/2014. Така се стига до 22 юли 2013 година, когато се създава нов клуб – Спартак Плевен (Плевен). В същия ден учредителното събрание взима решение за обединение със Сторгозия (Плевен), 2-ри в „А“ ОФГ Плевен през изминалия сезон и влязъл в Северозападна „В“ АФГ. На 15 август 2013 общото събрание на Сторгозия потвърждава сливането. Новият отбор е Спартак Плевен (Плевен).
През сезон 2014/2015 новият отбор Спартак печели безпроблемно Северозападна „В“ група със 71 точки и се завръща в „Б“ група. Стефан Христов става голмайстор на отбора с 29 отбелязани гола, като отборът допуска само 8 попадения (головата разлика е 92:8). Сезон 2015/2016 започва добре и Спартак по познат сценарий – отново е сред лидерите. Феновете мечтаят за завръщане в елита, но през зимата въпреки тяхното негодувания и недоволство отново е доведен бизнесменът Иван Динов. Така бизнесменът поема за втори път контрола на клуба в първите дни на новата 2016 година. Първите му думи са, че иска отборът да запази мястото си в „Б“ група до края на сезон 2016, а през новия сезон 2016/2017 Спартак да се бори за влизане в „А“ група.
Първата цел е постигната – макар и много трудно, Спартак оцелява в „Б“ група, завършвайки точно над чертата с изпадащите отбори. През следващия сезон обаче ситуацията е още по-лоша и в края на шампионата Спартак (Плевен) изпада, като завършва на 14 място от 16 отбора.
След два прекарани сезона в Северозападна „В“ група (2017/2018 и 2018/2019), Спартак се завръща в елита, като печели групата през 2018/2019 със 79 точки. Така през 2019 година отборът отново се завръща в „Б“ група. От новия сезон отборът стартира участие във втора дивизия, но играе домакинските си мачове в Ловеч, тъй като нито един от стадионите в Плевен не получава лиценз за „Б“ група. Едва през пролетта на 2020 година (20 февруари) стадион „Плевен“ получава лиценз и Спартак играе на него домакинските си срещи. Тимът обаче се представя зле през сезона и с едва 2 победи, 4 равенства и 15 загуби и 7 точки, изпада отново във „В“ група.
През сезон 2021/2022 Спартак Плевен след два сезона при аматьорите печели Северозападна „В“ група и за пореден път се завръща при професионалистите през пролетта на 2022 година.
Успехи
А“ група (общо 35 сезона) – 3 място (1958 година)
Купа на България – Финал (1957 година)
Купа на Съветската армия – Финал (сезон 1986/87)
Рекорди
Най-големи победи
15 май 1955, Спартак – Червено знаме (Павликени) 6:1
30 юни 1963, Спартак – Ботев (Пловдив) 6:0
1968, Спартак – Ботев (Враца) 6:3
8 декември 1968, Спартак – Добруджа (Добрич) 5:0
11 октомври 1970, Спартак – Янтра (Габрово) 5:0
14 юни 1972, Спартак – Марек (Дупница) 5:0
7 октомври 1972, Спартак – Етър (Велико Търново) 6:3
1975, Спартак – Миньор (Перник) 6:1
6 октомври 1984, Спартак – Черно море (Варна) 5:0
7 септември 1997, Спартак – Добруджа (Добрич) 5:1
Спартак Плевен е първият клуб не само в България, но и на Балканите, който провежда футболен мач на осветление. Това се случва през месец април 1924 година, когато „Скобелев“ (Плевен) побеждава с 3:1 „Победа“ (Плевен). Инициативата е на Хараламби Гаридов. Целта е развлечение за хората във времена, когато газовата лампа е била излишен лукс, а да не говорим за електрическо осветление.
Футболист на Спартак (Плевен) получава първия жълт картон в българското първенство. Това е Александър Ченков, който е санкциониран през 1970 година срещу ЦСКА (3:3) от пловдивския съдия Димитър Георгиев.
Любопитното е, че първата спортна сватба в България е организирана именно в Плевен на 23 май 1943 г. от 17:00 на игрището на Текийски баир.
Известни футболисти
Пъшо Димитров
Красимир Лазаров
Сашо Върбанов
Петър Боянов
Петко Тодоров
Павел Челестинов
Никола Пърчанов
Матей Върбанов
Стоян Здравков
Венчо Съботинов
Борис Новачев
Димчо Димов
Пламен Гетов
Благой Кръстанов
Васил Минков
Милен Горанов
Димитър Минчев
Стефко Величков
Румянчо Горанов
Тодор Барзов
Пламен Николов
Лъчезар Танев
Предишни имена
Скобелев (10 септември 1919)
Белите орлета (19 август 1931 – 1932)
Белите орли (1932 – 1946)
Републиканец (1946 – 28 декември 1947)
Спартак (28 декември 1947 – 13 март 1949)
Септември (13 март 1949 – 1950)
Спартак (1950 – 2019)
