Отиде си спортният журналист Светослав Обретенов
В събота на 88 години почина един от доайените на плевенската журналистика Светослав Обретенов, съобщиха негови близки. Бай Славчо, както бе известен в града, е един от най-уважаваните спортни журналисти, дългогодишен кореспондент на в. „Народен спорт“ за Плевен и член на плевенското журналистическо дружество. Автор на книгата „Северняшки танц с футболна топка“, посветен на любимия му „Спартак“ – Плевен. Поклонението е днес от 13 ч. в плевенската църква „Свети Николай“. Поклон пред светлата му памет!

http://zetramedia.com/?p=53374

Светослав Обретенов – един лорд на перото от Плевен
26.07.2014 /13:03 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Спомняте ли си вестник „Народен спорт”? Флагманът на родната спортна журналистика бе най-тиражният спортен вестник у нас, излизаше от 1944 до 1990 година.
Издаван първоначално като седмичник /в понеделник/, по-късно вестникът започна да излиза три пъти седмично и бе любимото издание на поколения български мъже, които обичаха спорта /най-вече футбола/ и страняха от отявлената политическа пропаганда.
Своя забележителна среда през този близо половин век оставя доайенът на плевенската журналистика и заслужил гражданин на Плевен Светослав Обретенов. И днес в отлична кондиция за 87-те си години Бай Слави е готов с часове да разказва на по-младите си колеги за някогашните победи на футболния „Спартак”, за славни футболисти от следвоенното и по-новите поколения, като Барзов, Пърчана, Въбела, Пламен Гетов и т.н., спортисти, прославили България по световните терени и подиуми.
За съжаление по-младите колеги не знаят много за него, а си заслужава да се запознаят с повече факти от забележителната кариера на този „лорд на перото”, който никога не се е огъвал пред „тоталитарни” или „демократични” управници.
Едва ли има у нас друг журналист, който има само два печата в трудовата си книжка – за постъпване на работа през далечната 1953-та година и за пенсиониране – през 1995-та. За по-точна дата за начало на журналистическата кариера на Обретенов обаче ще тррябва да се вземе 1947-ма, когато той започва като сътрудник на вестника. Тогава „Спорт” се е списвал в малко дюкянче на следвоенната „Ангел Кънчев”.
„По това време 1946-47-ма вестника го пишеха трима души – чичо Климент, Ангел и Чомпето, разказва за онези години бай Слави. Като момче аз се въртях край тях, понякога ме пращаха за цигари, а по-късно и по разни инстанции, за да вземам резултатите от разни състезания. Носех данните, а те ги публикуваха във вестника. После полека-лека взеха да ме карат сам да пиша информации...”
Важен момент в биографията на Обретенов изиграва работата му като помощник-командир на бригада на строежа на ж.п. линията Перник-Волуяк. Избрали го заради внушителната му осанка – висок, снажен, с гръден кош и мускули на състезател по плуване.
Плуването го научил в Лом, където изпратили баща му – известния български художник и интелектуалец Александър Обретенов. Той е завършил рисувално училище в Санкт Петербург, после – университет в Мюнхен, Германия. И до днес картините му се ценят по нашите аукциони. Александър Обретенов е приятел и съмишленик на Илия Бешков, Константин Щъркелов, Александър Божинов и Емилиян Станев. Кореспонденцията му с тях го характеризират като енциклопедична личност и ерудит с леви убеждения.
Всъщност Светослав Обретенов не е кореняк плевенчанин, а чист софиянец. В Софийския университет завършва и право, но както сам казва нито час не е работил като юрист.
В Плевен го довежда случайността, която налага болната му съпруга да се върне в провинцията. Началниците му от редакцията обаче ценят перото на Обретенов и специално за него отварят кореспондентски център в града. Така с годините Бай Слави се превръща в институция в провинциалния град, в законодател на спортния живот и учител на поколения спортни журналисти.
Обретенов е човек „от сой” и не пропуска да го подчертае, с което дразни местни партийни велможи, свикнали със селския манталитет и каскети. Висок, добре сложен и винаги елегантен – с дълъг двуреден балтон през зимата, /в преходните сезони със шлифер/ и мека шапка, осанката му събира погледите на минувачите. Мнозина от тях го спират, за да коментират последните спортни новини.
Журналисти от онова време свидетелстват за колега, който искал да го изхвърли от дружеството на СБЖ с мотива, че не ходел редовно на пресконференциите в партийния дом. Обретенов обаче го хванал за реверите и твърдо, но спокойно му казал: „Яйцеснасянето, друже и млеконадоят в окръга мен много го вълнуват, когато ходя на пазара, но като журналист задачата ми е да следя ГОЛОСНАСЯНЕТО. Ясно ли ти е?” Онзи сам едва не го снесъл...
Известен с пиперливия си език и критичното си перо, Обретенов е събрал всички възможни медали на БСФС, има три златни значки на БФС, орден „Кирил и Методий”. Вероятно не са много журналистите, които без да са членували в тогавашната БКП, са получавали толкова отличия.
„Той избра Плевен и това е комплимент взаимен, избра да работи и да си пие ракията с хората на Мизия и им остана верен...” Това пише в поздравителния си адрес по повод 70-тата годишнина на Обретенов бившият му шеф от вестник „Спорт” Иван Нанков. Той свидетелства, че самата редакция не е притежавала някои от броевете на вестника, съхранени от подредения до педантичност бай Слави.
„Стиска и не дава лесно, когато става дума за история. „Гледаше ни нас от „Спорт” от провинцията си като някакъв горд и присмехулен британски лорд, но пръскаше наляво и надясно информация за лордството си.... Едно време в „Спорт” се питахме кой е по-известен в Плевен – кореспондентът на вестника или кмета. Въпросите ни бяха риторични”, пише в същия адрес Нанков и завършва с признанието:
Отново той свидетелства за един интересен факт от кариерата на плевенския си колега. До паметната дата 10 ноември бай Слави не е имал пишеща машина. Имал обаче телексен апарат, който „бодро тракаше в спалнята му доскоро. Сега от германската фирма – производител молят Обретенов да им даде скъпоценната реликва за музея.
Нашият се опъва, засега не дава...”, пише Иван и завършва с признанието: Не е вярно, че няма незаменими хора. Светослав Обретенов БЕШЕ НЕЗАМЕНИМ ЖУРНАЛИСТ ЗА ВЕСТНИК „СПОРТ” И сякаш да прикрие това положение, гордият вестник се изхитри и сам си отиде. Обретенов остана като част от знака на това славно издание”, пише неговият приятел и колега..

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=23702