Цитат:
Нека да правим разлика между легенди и известни футболисти, тръгнали или преминали през Спартак. Под "легенда" поне аз разбирам футболист, който е играл достатъчно години за даден отбор, за да е оставил следа в историята му. Мартин Камбуров например наистина е известен български футболист и бивш национал, който е играл в Спартак, но твърде за кратко, за да има с какво да се гордеят привържениците в Плевен с него.
Абсолютно! Огромна е разликата между легенда и преминал през отбора.
В посочените от @Ivan Kostadinov футболисти освен че има такива които не са легенди на отбора, но има и такива които никога не са били футболисти на Спартак, като Анатоли Кирилов, лека му пръст. Той беше треньор на отбора, но и като такъв няма никакви успехи. Огнян Колев пък абсолютно нищо не ми говори това име.
Доста от посочените имена трябва да се редуцират и да се включат нови, но оставям първо другите съфорумци да посочат бивши легендарни футболисти.
Мога да коментирам доста по този списък, но засега ще започна само с едно име по избор. Това е Спас Попов. Спас дойде в нашия отбор в началото на 90-те години когато се подвизавахме из Б група от "Чепинец" (Велинград). Играеше крило и се задържа 5-6 сезона някъде. Не беше лошо крило между другото, но и не беше кой знае колко добър. Доста по-добри от него футболисти-крила преминаха през отбора през тези години из Б група. Най-запомнящият се момент с него беше когато ст. треньор на Спартак бе бъдещият му президент и гробокопач Пламен Николов - Джоджо. По това време Спартак бе в зоната на изпадащите в класирането. Играехме с Черноломец (Попово), пряк конкурент за изпадане. Мачът се бе закучил в безцелно блъскане, ритане, мачкане на топката в центъра на терена и в тъчове, както се казва на запалянковски език. В края на първото полувреме гостите от нищото успяха да изведат техен нападател зад нашата защита в центъра на терена, вратарят ни излезе да пресрещне, но не успя и противниковият нападател ритна от около 40 метра топката към празната врата. Зад нашата вратата (от към таблото в този случай) загряваха 2-3 резерви сред които и въпросният Спас Попов. Топката се тупкаше леко по терена и отиваше бавно-бавно право в центъра на вратата и всичките малобройни зрители виждахме как влиза, резултата става 0:1 и сбогом Б група и добре дошла В група за първи път (за тогава), защото доколкото си спомням при загуба в този мач губехме и теоретични шансове за оцеляване. И точно в този момент когато топката наближаваше малкия пенал, Спас Попов притича към вратата и ги спря буквално на една педя пред голлинията. Такова чудо футболна България май не помнеше и ошашавеният съдия даде спорна топка в центъра. След като свърши полувремето, Джоджо изгони Спас от стадиона като го натири да излезе през вход/изхода на сектор В, както беше с екипа и горнище на анцунг. През второто полувреме по някакъв неземен късмет успяхме да вкараме един от най-измъчените голове които съм виждал, победихме с 1:0 и се спасихме от изпадане за сметка на Черноломец. В следващите дни спортните вестници гърмяха с тази новина, но не се стигна до някаква сериозна реакция и санкция от БФС спрямо нас и оцеляхме, затогава....
_________________
Днес 7 годишните имат смартфони, плейстейшъни, нинтендо, лаптопи, айпади… На тази възраст аз имах книжки за оцветяване, гуменки, прашка, тръба за фунийки, лагерна количка, хавайско копие от пръчка и вилица, но имах въображение и детство…
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
най-вече преди 90-та година.Ivan Kostadinov e написал доста имена,но повечето от тях са били добри футболисти,а не легенди(Румен Шанкулов например 
) Има в квартала един дядо,който ми разказваше как са били нещата през 50-те и 60-те години направо съм настръхвал 
Могат да се добавят и още имена като винаги,ще има някой забравен.
