Във времето, когато по плевенските терени се играеше голям футбол, в редиците на „Спартак” се подвизаваше едно славно поколение. Днес в коментарната рубрика „Пряк свободен” ви срещам с един от най-популярните и обичани играчи на плевенския клуб - железния бранител Стефан Величков, по-известен с прозвището си Бачето. Бивш национал с 26 мача за първия ни тим, двукратен шампион с ЦСКА, участник на световното първенство във ФРГ през 1974 година. В наистина елитната някога „А” група, той играе 9 години с екипа на „Спартак”, което му отрежда видно място сред легендите на клуба. Това е накратко състезателната визитка на един от големите в историята на плевенския футбол - Стефан Величков.

- Разкажи ни кой те запали по великата игра и кога стъпи за първи път на футболния терен?
- Повечето от футболистите от моето поколение бяхме забелязани и привлечени към юношеските формации на „Спартак” от Асен Христов. Ценното при него беше това, че освен като футболисти той, простичко казано, много държеше да се развиваме и като хора. А иначе първият ми треньор бе Георги Великов, при когото започнах да уча тънкостите на футболния занаят.
- Малцина знаят, че в детските си години си бил запален първо по плуването. Кога реши да се „преквалифицираш” от плувец във футболист?
- Такива бяха времената тогава че и в училище, и в махалата практикувахме различни видове спорт. Забравил съм вече в колко училищни отбори играех, но бяха доста - баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика… Даже си спомням, че в онези години другарката Капустиянова, която ни водеше часовете по физическо, искаше да ме прави гимнастик. Един от по-старите спортни деятели в Плевен по онова време бе племенникът на баща ми Стойчо Бачев. С него съм израснал в една къща, което естествено бе и причина в ранните ни години, заедно с моята сестра и с брат ми да се насочим първо към гребането, а след това и към плуването.
- На 12 годишна възраст ти се озоваваш в детско-юношеската школа на „Спартак”, а само 3 години по-късно вече тренираш с мъжкия тим.
- Явно показах някакви качества тогава, защото наистина доста бързо прогресирах и стигнах до първия отбор. Така се получи, че всяка следваща година се качвах в горната възрастова група и така през 1965 година започнах да тренирам с мъжете.
- Помниш ли първия мач в кариерата си, и макар, че рядко се случва на ляв защитник, първия гол, който си вкарал в противниковата врата?
- Честно да ти кажа, доста отдавна беше и вече не си спомням първия си официален мач. Но пък няма как да забравя, може би най-ефектното си попадение. Това се случи през 1971 година с националния мъжки отбор, когато бихме след 20 годишна „суша” отбора на Унгария. Ударихме „маджарите” с 3:0 в София, а аз вкарах третия гол. Тогава твоите колеги от вестник „Спорт” нарекоха попадението ми „гола на триумфа”, защото наистина изпълнението стана доста ефектно. Получих перфектен пас, вдигнах се във въздуха и засякох топката с глава, което взриви трибуните на националния стадион.
- Официалният ти дебют за мъжкия отбор на „Спартак” не е срещу кой да е, а срещу славния тим на ЦСКА. Какво си спомняш от този двубой, от който ни делят има-няма 38 години?
- Както вече стана дума, през 1965 година се озовах в мъжкия отбор, а дебюта си направих през следващата година срещу ЦСКА. Преди този мач имахме двубой на собствен терен със
„Славия”, който се игра на перфектния терен на стадион „Спартак”. Тогава загубихме от столичния тим, а до този момент несменяем титуляр на моя пост беше Али Ахмедов. Още преди мача с ЦСКА тогавашният ни треньор Матей Върбанов ме предупреди, че ще ме пусне срещу „армейците”. При дебюта си в „А” група при мъжете бях на 17 години и така се оказах най-младия играч на терена.
- В различни периоди от своята кариера ти си бил играч на още три клуба, освен на „Спартак”.
- До 1969 година, когато завърших средното си образование, бях в редиците на „Спартак”. След това една година бях играч на „Академик” - Свищов, а следващата спирка в кариерата ми бе великотърновският „Етър”. Последва двегодишният ми престой в ЦСКА и двете шампионски титли с „армейците”. След отбиването на военната си служба се прибрах в Плевен и тук, като играч на „Спартак”, през 1980 година прекратих състезателната си кариера.
В утрешния брой на вестника четете продължението на разговора с легендарния плевенски футболист

Отиде си легендата на плевенския футбол Димчо Димов



На 73 години днес е починал един от емблематичните футболисти на „Спартак“ (Плевен) Димчо Димов. Железният бранител, за когото самият Георги Аспарухов – Гунди споделя в интервю, че Димов е най-трудният съперник, срещу когото е играл, има зад гърба си 204 мача с екипа на плевенчани.

Поклон пред светлата му памет!

infopleven.com